Chilipeppers Adventures – част първа

Chilipeppers Adventures
Мисля си за смисъла тия дни…
Какъв е въобще смисъла на това да сме в планината?
Едмунд Хилъри някога е казал „you really climb for the hell of it.“
Последните няколко дни имах привилегията и удоволствието да прекарам в планината с 23 деца. Деца обикновени, деца диви, игриви, тичащи, смеещи се, забавни и пълни с живот. Ако не знаехме, че идват от домове за сираци, приемни семейства или такива, на прага на бедността, нямаше и да разберем, че има разлика между тях и нас, когато бяхме на техните години.
Може би “младежи” е по-правилно да ги наричам. Макар по-малките да бяха на около 10, голямата част от децата бяха между 14 и 17г. И всички бяха сплотени, проактивни, инициативни, желаещи още и още от планината и живота.

Напът за Водните дупки
Огромната част от тях въобще за първи път излизаха някъде навън. За тях това беше първата почивка, първата екскурзия…замислете се…вие на колко бяхте, когато за пръв път ви заведоха на почивка? Колко пъти ви водиха на почивка?
Опитвах да си представя какво ли чувстват, опитах да се поставя на тяхно място, но истината е, че просто не мога и няма как да мога. Аз имах щастието да живея прекрасно и лесно детство. Те нямат лесно детство. Но когато погледнеш в очите и усмивките им, виждаш как трябва да се живее – със смях и усмивка срещу несгодите.
Тези деца, по начало, нямат щастливо дество. Те си го създават! Правят най-доброто, на което са способни, с това, което им е дадено.
Любимия роден израз, за метановите газове откъм д-то и боята веднага ми идва наум

Четем „Малкия принц“ в читалнята „Книги в облаците“
За три дни, ангажирахме тези деца сред природата, говорихме им за мечти и им показвахме различни аспекти на един свят, който в тяхното ежедневие не съществува. Говорейки с хората от сдружение Съучастие, които ни помагаха с децата, не спирах да се питам – има ли смисъл, наистина? Има ли смисъл да ги отвлечем от ежедневието за три кратки дни, само за да ги хвърлим после обратно в него?
Може и да съм мечтател, но прагматичните страни на реалностите, в които живеят тези деца няма как да ми избягат. Въпреки старанието ни, реалността на институциите и администрацията, стоящи зад живота им, с всичките си обърквания, бавения и емоционални шамари с крак…всичко това някак удряше върху главата ми с едно гръмко “безсмислие”.
И пак се запитах – има ли смисъл?

Колко триместна е една триместна палатка?
Отговора обаче не дойде от мен. Дойде от децата.
Всички питаха “Кога ще се видим пак?”, “Искаме пак на планина”, “Може ли пак да дойдем?”, “А там на върха кога ще се качим?”…
За три кратки дни, плахите им погледи срещу препятствията се превърнаха в устрем. Нямаше нужда от думи, когато на някого трябваше да се помогне да преодолее страха. По-големите момчета станаха мъже и се раздаваха с всички сили, а дамите от плашливи, станаха уверени и с усмивка прескачаха речните камъни и клонаците по пътеките.
И питам отново. Има ли смисъл?
Когато видите енергията в погледите им, радостта в усмивките, когато ги видите да се дърпат с количка през поляната, да играят в палатката, да тичат, да се смеят…когато видите как всеки от тях иска още ЖИВОТ…
Тогава отговорът няма как да е различен от силно “ДА!”
Има смисъл. Ще има и занапред. Открехнахме за тези деца врата, за чието съществуване, може би, дори не подозираха. Оттук-насетне, бог да е на помощ на всеки, който се опита да ги спре да минат през нея.

Поставихме едно интересно и много хубаво начало. И ще продължим още по-добри!
До скоро, деца!

Chili Peppers / Люти чушки
Chilipeppers Adventures / Люти Чушки приключения

Вместо послепис:
В този детски лагер участвахме 23ма доброволци, но зад гърба ни стоите всички вие, приятели! От октомври месец насам, всеки един бъф, всяка една тениска, канче, обеци или календар, които са закупени, всяко едно присъствие на наша презентация…те допринесоха, за да можем да екипираме децата и да покрием всичките им разходи по транспорт, настаняване и изхранване.
Този лагер не е постижение само на нас доброволците, а е постижение на всеки един от вас, които помогнахте!
Без вас, със сигурност нямаше да се справим!

Дължим също така огромна благодарност и на домакините ни от х. Плевен, за гостоприемството и търпението.