Откраднати мечти

Споделя Поля Златилова, психологът на детски лагер Chilipeppers Adventures

20 деца в неравностойно положение /от семейства, живеещи в крайна бедност; настанени и отглеждани в институция –ЦНСТ; отглеждани в приемни семейства/ очакват с трепет тези макар и само три дни, в които ще имат шанса да отидат в планината, да преживеят заедно със свои връстници подобна непозната емоция! За читателите, които не приемат израза „неравностойно положение” или го смятат за изтъркана политическа фраза, малко чиста фактология: 9 от тези 20 деца никога не са ходили на почивка или екскурзия. Да не забравяме, че възрастта на групата е между 10 и 17 години!

Диди /14г/ и Катя /15г/ от години живеят само с баща си, майка им е починала. Излизат от „махалата”, единствено за да отидат на училище! „Едни от най-старателните ученици са – споделя класната – много скромни и дружелюбни деца! Бащата работи на смени, за да успее да покрива всички разходи, а те са се научили да готвят, да подреждат и почистват! Този лагер е неочаквана, но заслужена награда за момичетата – все пак са още деца”.

Давид/14г/ и Ваня/12г/ са отличници в училище, а и в живота – живеят из околностите на Варна и никога не са се включвали дори в училищните екскурзии, защото родителите нямат средства за такива екстри. Майката на момчето с благодарност възкликва: „Ох, нямам думи да благодаря! Най-после и той да бъде малко с децата, иначе непрекъснато нещо помага в къщи:– на мен – да гледам малката, на баща си – в ремонта на къщата!”.

Шест от децата са настанени в Център от семеен тип /където в 2 къщички живеят около 20 деца!/…Съдбата на всяко от тях е по своему тежка, а горчивината, която крие общия етикет „изоставен”, е неповторима във всеки поглед. Едно от най-малките деца, Миро, за своите 10 години живот в света на хората може да напише достоен роман: изоставен от семейството си, поради сериозен здравословен проблем, нисък социален статус, респективно нисък родителски капацитет на майката и бащата, минал през ДМСГД и ДДЛРГ, настанен в приемно семейство, което не успява да се справи с потребностите на едно дете за подкрепа в развитието, преместен във второ приемно семейство, което успява най-после да припознае като свое и …..което, поради семеен проблем, след време отказва да се грижи за него…Последна спирка – ЦНСТ. Откъдето все пак по празниците „мама” /последната приемна майка/ го взема в семейството си! На езика на психологията това звучи така: „… преживява тежко нереализираните обещания на родната си майка. Изпада в тежки емоционални състояния – от тежка депресия (съпроводена с отказ от храна, от общуване, дистанцираност, стереотипи, агресия и автоагресия), до истерии, съчетани с агресия.” След всичко това Миро не само е оцелял, но е едно усмихнато, любопитно, бъбриво дете, което обича да танцува, изучава с интерес света на животните и има много приятели сред тях, „защото те са по-добри от хората”!

За Ема, 12-годишна девойка от приемно семейство, включването в групата на лагеруващите е форма на терапия. Защото, независимо че „приемната грижа спасява детството”, нерядко травмите са толкова сериозни, че „спасяването” е дълго и мъчително. Всички, които работят по случая, са щастливи, защото най-после Ема приема предложение за включване в някакво занимание извън задължителното училище…И не просто приема, а в погледа и се прокрадват трепет и очакване!!!

Биляна/13г/ и Камен/15г/ имат още две по-малки сестри. За всички тях се грижи само майка им, която години наред се бори със системата, подкрепяна морално и материално от медиатори, социални работници, психолози /НПО/, за да запази децата си и да успее да осигури необходимите условия за нормалното им отглеждане. Въпреки това по-големите брат и сестра до миналата година бяха настанени в ЦНСТ и се виждаха с майка си веднъж седмично. Едното по-малко момиченце живееше в приемно семейство./Тук ще пропусна сметките! – ако парите, с които държавата субсидира алтернативната грижа за тези деца, отиват в семейството, а ангажираният персонал подкрепя родителя…/ Само най-малкото дете не е отделяно от майката! И сега са заедно – все още не могат да се нарадват на щастието! Много си помагат – само така могат да оцелеят като семейство! Заедно ще бъдат и на лагера

Историите не свършват дотук… Спираме, за да се върнем към доброто, което можем да сътворим, защото „Всеки път, когато правите добро дело, запалвате огън, който отблъсква мрака. И дори когато си тръгнем, неговата светлина ще продължи да свети и да отблъсква сенките” /Чарлз де Линт/