Вместо Доклад

Поглед отвътре към събитието Chilipeppers Adventures

Поля Златилова – психолог, доброволец, приключенец, съорганизатор в инициативите на Люти Чушки

Лагеруването, организирано от доброволческата платформа „Люти чушки” продължи само 3 дни /от 24 до 26 май/, но преживяванията на всеки от групата са толкова разнообразни и емоционално наситени, че разказите, рисунките, творческите изработки…, изобщо личното отразяване на събитието, не секва нито за миг през десетината дни от завръщането на групата.

С какво толкова един пореден „лагер”, организиран с дарителски средства за децата в неравностойно положение, успя да предизвика този фурор??!!

Да започнем от подготовката: Няма да изброявам колко събития са организирани от страна на Люти чушки и всички доброволци, обединени от каузата – знаем каква кампания трябва да се проведе и колко време, енергия и всякакъв друг ресурс трябва да се отдели, за да се съберат 6-7хил лв – толкова, колкото са пресметнали инициаторите, че са необходими, за да заведат 20 деца за 3 дни в планината.

Тук по-важно е каква подготовка за събитието преживяха децата? Идеята, че могат да бъдат включени в тридневен лагер в планина, не беше нищо особено нито за децата от ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип), които неведнъж са получавали покани и организирано са ходили, придружени от персонала на благотворителни събития, нито от децата от приемните семейства, защото повечето приемни родители са старателни в това отношение. Трепет се усети у всяко дете от биологично семейство в риск – там, където няма кой и с какви средства да осигури дори минимално разнообразие и удоволствие и където пътуването извън населеното място е лукс. Сълзи от радост и умиление се появиха в очите на тези родители – само при идеята, че детето им може да пътува и да се забавлява заедно със свои връстници безплатно!!! Въодушевлението започна седмица преди деня на тръгване – при получаване на осигурената от организаторите екипировка!!! Туристическа раница, подходящо за планината яке /3 в 1/, планински обувки, спортен панталон, 2 чифта термо чорапи, ръкавици – всичко поръчано от Декатлон!!! За някои от децата това не е просто лукс, а недостижимо удоволствие! Дори и тези, чиито обгрижващи могат да си позволят да им купят нещо подобно, бяха в еуфория, защото никой няма шанс да получи екипировка с такова качество /Стойността на един комплект възлиза на около 160лв/. А на място всеки получи и дъждобран, 2 тениски и бъф с емблемата на Люти чушки.

Тази екипировка, освен предвиден екзистенц минимум като необходимост за безпроблемен преход в планински условия, всъщност беше основата за равен старт / за равен шанс в преживяване, което всяко от децата имаше за пръв път в живота си! С усещане за общност потеглиха 22-те деца, след направен двукратно инструктаж – на родител /настойник и на дете и поети ангажименти от придружаващия децата за адекватно обгрижване на индивидуалните потребности на всяко дете /Което съвсем не е без значение – и родителите, и социалните работници от ОЗД знаят на кого доверяват децата!/

Основното, което отличава събитието от себеподобните обаче, е ВКЛЮЧВАНЕТО! Обикновено добронамереността към децата в неравностойно положение от страна на обществото се изразява чрез осигуряване на средства /парични или материални/ за задоволяване на определени потребности… Тук идеята е съвсем друга! Не случайно едно от най-малките деца, преживели събитието, определи Люти чушки като КАУЗА. Каузата тук е пропита от ОТНОШЕНИЕ! На групата доброволци и на всеки един поотделно! Тук не говорим за включване на много хора в събиране на средства, за да се осигури пребиваване на 20 деца на планински лагер!!! Тук имаме събиране на много хора, за които планината е извор на живот, с цел да Съ-проводят, Съ-преживеят, С-поделят това свое богатство с едни деца, за които няма кой да направи това!

Няма да навлизам подробности за стойността и ценността на създадените емоционални връзки, за откриването на значими качества и умения, на пример за подражание! – нещо безценно и толкова необходимо за всяко едно от тези деца /където трудно се говори за родителски капацитет или фигурата на родителя изобщо липсва /. А заявката на доброволците е дългосрочна! Идеята е децата да открият в тяхно лице своя МЕНТОР – човекът извън институцията, извън структурата на държавна закрила, който може да бъде пътеводител и спомоществовател. Както заявиха Виктор и Калинка /незрящите планинари с кучетата-водачи/: „Ние не сме дошли тук на почивка, тук сме, за да помагаме на децата – за всичко, което се налага, през тези три дни”. Личната загриженост, споделеното време, докосването до тази рядко срещана опитност са всъщност най-ценното, което получиха децата от организаторите на лагера.

Лагерът беше изцяло обучителен /макар и не като тези с образователна цел/. Децата се научиха как да се движат в планината в дъждовно време, как да слизат и се изкачват по планинска пътека, как да се движат в група по планински маршрут, как да изграждат път през планински поток, …..как да помогнат на друг да премине през опасен участък, как да си служат със щека, как се опъва палатка, как….Литературно четене /Малкият принц/, научиха кой е и къде е родното място на Дан Колов…Мотивиращият разказ на Виктор и Калинка, който накара повечето деца да се замислят какво всъщност имат на фона на това какво им липсва! Част от момчетата нескрито се възхищаваха на способността на тези хора да надмогнат чувството, че са ощетени и да не изпадат в ролята на жертва!

По време на преходите се отличиха с бързина и точност на реакциите, с умения и готовност да асистират на водача няколко момчета: Георги, Кирчо, Михаил.

За резултатите от събитието, за смисълът на идеята и ефектът от вложените ресурси говори най-добре фактът, че децата не просто не искаха да тръгват, а не вярваха, че времето е изтекло. Пренесоха „лагера” във виртуалното пространство на фейсбук и месинджър – чрез нескончаеми планове за следващ лагер, за лична доброволческа дейност – за да се повтори събитието – всеки с каквото може. Факт е, че преживяното подейства като допинг на всички деца – толкова силно стимулираща е била средата – и природата, и човешкото обкръжение, и случилите се докосвания на фините струни на детската душа.

П.Златилова, Варна, 3 юни 2019г